Есето със своята краткост, но и възможност за свободно изразяване на оригинална мисъл по даден проблем е една от любимите форми на изява за много от най-прочутите писатели по света. Още от написването на първото есе от Мишел дьо Монтен през 16 век, продължено от неговия прочут британски съвременник Франсис Бейкън и чак до наши дни, есето е предизвикателство, пред което не устояват мнозина майстори на писаното слово.

Достатъчно е да споменем имена като Ърнест Хемингуей и Уолт Уитман от американските есеисти, Елиас Канети, Джордж Оруел и Джордж Бърнард Шоу от британските такива и стигнем до големите германски писатели като Томас Ман, Бертолт Брехт, Хайнрих Ман, Херман Хесе и разбира се Рихард Вагнер.

Всеки един от тях е специфичен със своите особености, но всичките впечатляват с възможностите си да изразяват кратко и стегнато новаторски за своето време идеи. Мнозина от тях издават сборници от есета на различни теми, но всички успяват в една или друга степен да повлияят на околните си с новаторството и начина на изразяване на мислите си.

Разбира се, невинаги това е в положителна посока спрямо световния морал, както лесно може да се види в примера с Вагнер. Именно в есетата си той за пръв път споменава своите антисемитски настроения. Едва ли е случаен факта, че именно Вагнер е любимият композитор на Хитлер.

Есето е използвано дори и за любовни обръщения и предложения, както прави Робърт Луис Стивънсън, който посвещава едно любовно есе на бъдещата си съпруга Фани ван ден Грит Озбърн. Есето определено има успех, тъй като няколко години след публикуването му в списание „Корнхил“ двамата се женят.

Още по-интересна е връзката между есето и френския философ Жан-Пол Сартр. Без никакво съмнение, той е един от най-представителните фигури за екзистенциалистката философия и виден френски есеист. Любопитен факт е, че именно едно прочетено от него есе е онова, което го е запалило по философията и дало на световния разум такава личност. Честта да бъде вдъхновител на Сартр и автор на това толкова прочуто есе е Анри Бергсон.

Писането на есе е майсторска работа, която вдъхновява редица от най-известните личности в науката и литературата. Мнозина биха се притеснили преди да поемат по този път именно заради големите имена, с които да се сравняват, но реално освен, че е трудно, писането на есе е и най-бързия начин да се наредим именно до имената изброени по-горе. Какво по-хубаво от това.

,
Trackback

no comment untill now

Sorry, comments closed.