Писането на есе е едно от най-големите предизвикателства в литературата. Макар и да има известна структура, есето дава свобода на пишещия го да се изрази изцяло, което на практика означава, че няма как да се хванем за нещо стабилно докато пишем. Есето трябва да е добре написано, но и добре поднесено, което прави писането му още по-сложно. Затова в следващите редове сме ви подбрали някои полезни съвети, които да ви помогнат при писането на есе.

На първо място, никога не започвайте да пишете от раз. Е, разбира се, ако получите сериозен прилив на вдъхновение може и това да направите, но такива моменти са рядкост. Добрата практика е преди всичко да си нахвърляте основните идеи на чернова, след което да ги обмислите внимателно и едва тогава да започнете с реалното писане.

Друг полезен съвет е да разделите предварително есето на три отделни части. Знаете, че неговата структура предполага три етапа за читателя – въведение, изложение и финал, в който да предложите вашия извод или нова идея. Не забравяйте за това и се опитвайте да имате плавни преходи между трите части, но и те все пак трябва да се отличават.

Конкретността е друг важен фактор при писането на есе. Най-често тя се губи в самия увод. Причината е, че за да запази структурата на своето есе, понякога пишещият го предлага много общ увод, колкото да го има. Принципът е съвсем обратен. Уводът трябва да бъде максимално конкретен, водещ директно към темата и написан по начин, който да вземе дъха на четящия го. Това е един от най-трудните етапи при писането на есе, но е и огромна стъпка към едно наистина добре написано есе.

Последния съвет, който ще намерите в тази кратка статия за създаването на есе е да бъдете себе си. Знаем, че това е много общ и вече почти изтъркан съвет, но това са фактите. Есето предполага да изразите себе си. Правете го смело и с идеята, че имате какво да дадете, че казвате нещо важно за околните. В никакъв случай не се подценявайте или страхувайте. Пишете с максимална лекота и търсете винаги онези неща, които все още не са изказани от другите.

Имайте предвид горните съвети при съставянето на вашите есета и те със сигурност ще бъдат по-добри, по-интересни и най-вече повече ваши. Приятно писане.

,

Есето със своята краткост, но и възможност за свободно изразяване на оригинална мисъл по даден проблем е една от любимите форми на изява за много от най-прочутите писатели по света. Още от написването на първото есе от Мишел дьо Монтен през 16 век, продължено от неговия прочут британски съвременник Франсис Бейкън и чак до наши дни, есето е предизвикателство, пред което не устояват мнозина майстори на писаното слово.

Достатъчно е да споменем имена като Ърнест Хемингуей и Уолт Уитман от американските есеисти, Елиас Канети, Джордж Оруел и Джордж Бърнард Шоу от британските такива и стигнем до големите германски писатели като Томас Ман, Бертолт Брехт, Хайнрих Ман, Херман Хесе и разбира се Рихард Вагнер.

Всеки един от тях е специфичен със своите особености, но всичките впечатляват с възможностите си да изразяват кратко и стегнато новаторски за своето време идеи. Мнозина от тях издават сборници от есета на различни теми, но всички успяват в една или друга степен да повлияят на околните си с новаторството и начина на изразяване на мислите си.

Разбира се, невинаги това е в положителна посока спрямо световния морал, както лесно може да се види в примера с Вагнер. Именно в есетата си той за пръв път споменава своите антисемитски настроения. Едва ли е случаен факта, че именно Вагнер е любимият композитор на Хитлер.

Есето е използвано дори и за любовни обръщения и предложения, както прави Робърт Луис Стивънсън, който посвещава едно любовно есе на бъдещата си съпруга Фани ван ден Грит Озбърн. Есето определено има успех, тъй като няколко години след публикуването му в списание „Корнхил“ двамата се женят.

Още по-интересна е връзката между есето и френския философ Жан-Пол Сартр. Без никакво съмнение, той е един от най-представителните фигури за екзистенциалистката философия и виден френски есеист. Любопитен факт е, че именно едно прочетено от него есе е онова, което го е запалило по философията и дало на световния разум такава личност. Честта да бъде вдъхновител на Сартр и автор на това толкова прочуто есе е Анри Бергсон.

Писането на есе е майсторска работа, която вдъхновява редица от най-известните личности в науката и литературата. Мнозина биха се притеснили преди да поемат по този път именно заради големите имена, с които да се сравняват, но реално освен, че е трудно, писането на есе е и най-бързия начин да се наредим именно до имената изброени по-горе. Какво по-хубаво от това.

,

За доста хора писането на есе е една от най-трудните задачи и много предпочитат да използват други форми на изразяване, с което губят от неизползването на един от интересните и предизвикателни жанрове в прозата. Важно е да се знае, че произхода на думата “есе” е от френската дума “essayer” или опитвам. Само този факт е достатъчен да подскаже, че към есето не трябва да се подхожда с притеснение, а с нагласата, че се впускате към нещо ново и само по себе си приятно.

Всъщност, това е и първият ни съвет когато говорим за писането на есе. Оставете на зададен план всичките си притеснения и страхове и се насладете на възможността със свои думи да изкажете своята позиция по дадена тема. Есето ви дава възможност да оставите своя, макар и малък отпечатък в световното познание, а кой би отказал подобно нещо.

Разбира се, като всеки жанр, така и есето има своите правила и добри практики. Една от тях е включена още в избора ви на тема, по която сте решили да размишлявате. Добре е темата, която сте избрали за своето есе да не бъде развита изцяло или пък ако е, то да поднесете изцяло нов поглед върху вече изнесените становища. Няма смисъл във вашето есе да поднасяте вече изказани становища, а това дори може да се приеме и като проява на лош вкус.

Друг изключително важен момент при писането на есе е, че мнението на пишещия го трябва да бъде подкрепено с факти, примери, аргументи и прочие. То не може да бъде просто носител на някакви свободно изказани мисли, а трябва да бъде само на няколко идеи разстояние от научната мисъл.

Естествено, основната разлика между някой научен доклад и вашето есе може да бъде формата на поднасянето му, като в есето е позволено да използвате удобен, забавен, дори уличен език и по този начин да предразположите и забавлявате читателите си.

Последно за тази статия ще бъде и това, с което започнахме. Когато пишете есе бъдете себе си. Бъдете максимално остър, кратък, аргументиран и изчерпателен, но не забравяйте да бъдете себе си и да поставите вашия отпечатък в литературната история.

,